Корово е едно от старите имена на село Драгиново, разположено в южната част на страната на територията на област Пазарджик. За цялата околия и за страната това се явява едно от най-големите по отношение числеността на населението села – четвърто. Разположено е в община Велинград, а за него има интересни исторически сведения. Те са свързани най-вече с особения статут на хората по време на османското робство. Той се дължи на доганджиите соколари, които държат една от най-големите кази. Поради тази причина не всички семейства са подробно описани в регистрите, но все пак до нас достигат данни за броя на християнските и мюсюлмански домакинства. Прави впечатление, че предимството е почти винаги на страната на християните – те са по-голямата етническа общност. Не един и двама изследователи дават информация за селото през годините, като тук е мястото да се изтъкнат заслугите на Стефан Захариев. Той например говори за 1850-та година, в която избухва и Видинското въстание.
Според Захариев в Драгиново през въпросната година има 40 къщи на помаци, а общият брой на обитателите достига 130. Трябва да се отбележи и факта, че до 1966-та селото се нарича Корава, а пет години по-късно е променена само една буква от името му. 1 188 е броят на помаците и в началото на двадесети век. Има се предвид едно от първите извършени преброявания на населението, което се осъществява през 1910-та година. Точната дата на преброяването е 31-ви декември и обхваща територията на цялото българско царство. Само три години след това преброяване следват трагични за местните жители събития. Те са подложени на безмилостно покръстване, което кара голяма част от хората да напуснат домовете си и да мигрират в село Акьроен. То се намира на територията на истанбулска област и принадлежи към турската община Силиври. Тъй като в голямата си част населението и до днес си остава с помашки корени, един от най-почитаните и обичани празници всяка година е Байрам. На 15-ти септември тази година пак по данни от преброяване на хората е установено, че в селото живеят почти пет хиляди души. То запазва статута си на голямо населено място.
Стефан Захариев има още една голяма заслуга за името на Драгиново – точно един измислен от него герой става кръстник на мястото. Това е отец или поп Методий Драгинов, който обаче кара историците да спорят за него. Дали наистина е измислен или е наистина съществувал, това и до днес не може да се изясни на сто процента. Мустафа Шарков е роден през 1912-та година и не се знае кога приключва земният му път. Със сигурност е ярка личност сред местното население, тъй като духовно лице и се отличава с голям патриотизъм и родолюбие. Не пропуска да се изяви и в обществения живот, с което много напомня и на Мустафа Хаджи. Той се ражда през 1962-ра и също се посвещава на духовенството. За страната ни именно той е главен мюфтия от 1997-ма, а няма данни дали и днес продължава да е толкова активен. За селото очерк пише и Милен Налбантов, благодарение на който може да научим още интересни факти.
